Когато хората говорят за "GPS", те обикновено имат предвид , GPS приемник. Глобалната система за позициониране (global positioning system)  е съвкупност от 27 спътника около орбитата на Земята (24 в експлоатация и три резервни в случай, че нещо се случи с някой тези 24). Американската армия, разработи и приложи тази сателитна мрежа като военна навигационна система, но както всяко ново изобретение, което се използва за военни цели, скоро и тя се отвори към всички останали и вече съвсем спокойно достига до обикновените хора. По същият начин се е създал и развил интернетът.


Всеки един от тези сателити тежи около 3000 - до 4000 паунда, което е около 1500 – 2000 кг. Всеки един от тях е захранван със слънчева енергия и обикаля света, по около 12000 мили (деветнадесет хиляди и триста км), което прави два пълни оборота всеки ден. Орбитите са подредени така, че по всяко време, навсякъде по света, има най-малко четири спътника "видими" в небето.


Работата на GPS приемника е да намери четири или повече от тези сателити, да разбере разстоянието до всеки и  да използва тази информация, за да извлече местонахождението. Тази операция се основава на прост математически принцип, наречен „трилатерация“ – метод за определяне на позицията на обекти използвайки геометрията на окръжностите. Разбира се това не е сложно в двусиметричното пространство, нещата се усложняват едва тогава, когато заговорим за 3-D пространство. И все пак Американските учени са успели да създадат една превъзходна навигация, която ни изтрелва на светлинни години от нашите прадеди.